Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 перча се - зъбя се (разг.) - ежа се (разг.) - репча се (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

ЗЪ̀БЯ СЕ, -иш се,

мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Показвам зъбите си, обикн., когато се усмихвам. Постоянно се хилеше. Устата ѝ стигаше до ушите. Зъбите ѝ ни ослепяваха. Мама ѝ викаше: „Стига си се зъбила!“ К. Калчев, ПИЖ, 177. Пред него се зъбеше едно сухо лице, гледаше го с жестоки очи. Д. Немиров, Др, 17. Той [фотографът] курдисва нашите герои на някакво продънено канапе, запалва отстрани две ослепителни волфрамови лампи и започва да гледа с премрежени очи клиентите си, като се зъби и гримасничи по всички правила на своя тънък занаят. Св. Минков, РТК, 137-138. ● Обр. Зимата покриваше земята с бялото си покривало, през което се зъбеха и чернееха канаристите хълбоци на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 168.

2. За животно – показвам зъбите си при лай или ръмжене, преди да ухапя; озъбвам се. Изплашена от овчарските кучета, които ту налитаха пред конете, ту се зъбеха отстрани, Христина се притисна към Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 454. Струваше му се, че пред него маха опашка рунтаво черно куче и му се зъби. К. Петканов, ОБ, 150. Звярът [вълкът] се зъбеше отблизо и предизвикваше овена. Н. Хайтов, ПГ, 59.

3. Прен. Разг. Говоря заядливо, предизвикателно, със закани и под.; озъбвам се. – Вън оттук, нахалнице! Кой ти дава право да влизаш нощем в жилището ми без разрешение? Гита се изви: – Извинявай, но аз вече съм подала заявление до жилищната комисия, тъй че няма защо да ми се зъбиш! Чакам решение! К. Калчев, СТ, 72. – Реча ѝ нещо, тя се озъби. Ти, викам ѝ, не се зъби, ами виж там по-скоро да се приберете, че за срам на света ще станеш. И. Петров, НЛ, 82. – Да ти се не види и бялката и чудото... То барем да я хванеш, ами саде ходиш да мръзнеш и да плашиш животното. – А, какво се зъбиш! Петстотин лева ѝ е кожата! Елин Пелин, Съч. IV, 242. Пенчо и отнапред, тайно в себе си, мразеше своята майка, защото ту него ковладеше на баща му, ту на булката му са зъбеше. Ил. Блъсков, ПБ I, 77. Пием, пеем буйни песни / и зъбим са на тирана; / механите са нам тесни – / крещим: „хайде на Балкана!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

Виж повече